Хората са казвали, че от песента на Самодивите по-хубава песен няма, и от танца на Самодивите няма по-красив. В някои региони вярват, че самодивите са невидими същества – но могат да ги виждат съботниците, родените в полунощ на Бъдни вечер и през мръсните дни, повтараци, мешаните деца, както и кучета с "четири очи".

Те живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни пещери, край реки, извори и кладенци. Планини, свързани с тях са Беласица,Рудина планина Витоша в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина,а Пирин им е любимата. Явяват се на земята от пролетта до есента (от Благовещение до Секновене)   През зимата живеят в митичното село Змейково.

При мръкване самодивите отиват край води — езера, вирове, извори — събличат се , къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват.

Понякога се проявяват като работни жени, особено по жътва, и подпомагат работата на невестите с деца. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората — заключват водните извори, стръвно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина. Въпреки че са с човешки облик, при срещи с хората самодивите могат да се превръщат в животни — например вълци. Почитат християнските празници — особено Великден - и похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.