17 февруари 21017г. Отново бяхме заедно – малки и  големи ученици, учители и директори, гости – познати и непознати,  репортери… Отново бяхме заедно в тишината на едно тъжно, покрусяващо душите ни величие – това на Българския Апостол. Редихме думи, образи, плакахме заедно и се молихме за душата на най-великия сред нас.Ала най-вече тъгувахме за това, че като народ сме все още в подножието на най- високия ни духовен връх – този от седем педи…

/Седем  педи ме делят от моя Апостол – есе на 105 ученици…./