Начало Новини Прием Учебни профили Структура Дейности Контакт Награди Реализация Общ. съвет
Български език и литература
 

                             

Проект на Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства

„Константин Преславски“ – Варна 

                                                                     за 

научна фолклорна експедиция 

„Аспарухово – бъдеще за фолклорния свят“ 

 

Същност на проекта 

 

Това е шестгодишен училищен проект на Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ – Варна за лятна научна фолклорна експедиция. Тя се провежда ежегодно в красивото българско село Аспарухово, което се намира на 85 км от Варна, в подножието на Стара планина, на прохода между северната и южната ѝ част, означен от уникалния природен феномен Чудните скали. 

Целта на проекта е да даде възможност на младите хора да опознаят уникалната българска фолклорна култура, като я изследват и потърсят начини, за да я съхранят. Важна негова допълнителна цел е научното изследване на фолклорната култура пълноценно да служи за обучението на учениците от всички профили в НГХНИ Варна - „Хуманитарен” (Български език и литература, История и цивилизации, Съвременни и чужди езици); „Изкуства” (Изобразително изкуство, Музика, Хореография). 

Идеята на проекта е да осмисли свободното лятно време на учениците. Стимулирайки творческата им инициативност и оползотворявайки научния им потенциал, да възпитава националното им самосъзнание и така да гарантира личностното им развитие. 

Чрез три вида дейности - научно-изследователски, етнографски и презентационни участниците в проекта се учат да работят на терен и да прилагат своите знания, като развиват редица свои умения: за общуване с възрастни и с връстници, за работа в разнороден и динамичен екип, за представяне на идеята и резултатите от научно изследване, за обвързването му с конкретни актуални проблеми и за ангажираност с бъдещето на културния свят и ценности. 

Атрактивни допълнителни дейности, развиващи личностната култура на участниците, са тренинги за комуникативни и презентационни умения, семинари по актуални проблеми на устойчивото развитие на съвременния свят и такива, свързани с особеностите на европейските държави, от които са чуждестранните доброволци, работещи по проекта, както и езикови практики, провеждани от тях. 

Осъществяването на проекта е в продължение на пет експедиционни дни, в които учениците от НГХНИ живеят в селото и работят в екип, проучвайки на терен културата на Аспарухово. Те се срещат с местните хора, разговарят с тях и записват родовата им история. Опознават забележителностите на това място. Анализират с научната помощ на ръководителите-специалисти по фолклорна култура от гимназията и на студентите по етнология от Пловдивския университет събрания архив и изготвят различни видове презентации. 

Участниците овладяват на терен занаятчийски умения - тъкат рогозка от царевична шума и правят ръченик – кърпа за глава (елемент от народната носия), работят с местния грънчар, учат се да ходят за вода до извора с менци, с нея да месят хляб. Те разучават местните обичаи и ги възпроизвеждат. Обучават се да представят наученото в различни презентационни форми и пред разнородна аудитория: книжни издания, творчески фолклорни вечери, срещи-разговори, журналистически репортажи, филмови и снимкови презентации, които организират и показват пред чужденците лектори, пред своите съученици, преподаватели, родители, пред местната и варненската общественост. 

 

Биография на проекта 

2007 г.: Проектът е създаден от Елеонора Николова – главен учител по български език и литература в НГХНИ. 

  • Идеята за него се ражда в резултат на две събития, свързани с преподавателската работа в гимназията 

  • Първото от тях е възможността да се преподава предметът Фолклор и митология, който е уникален за училището. Прекият досег на ученици и преподаватели с българската фолклорна култура ги убеждават в нейната неповторима ценност и мотивира интереса им към допълнителни изследователски дейности 

  • Втората причина е задълбочаващият се проблем с отродяването на младите хора от своето родно минало заради непълното знание за него в резултат на непълноценното общуване с възрастните. Живеещи далеч от бабите и дядовците си децата губят уважение към предците и към тяхното минало, защото не ги познават. Чрез включването в обучението на дейности, предвиждащи срещи с фолклорните хора, у децата се възстановява изгубеното знание за родовите ценности, което изгражда тяхното самосъзнание и себеуважение. Представата им за значимостта на собствената им същност се създава чрез приобщаването им към знанието за българската култура. Целта на проекта е да се формира у младите хора активна ценностна позиция към български свят, както и на мотивация за приемственост, съхранение и популяризиране на уникалността му. 

  • През 2007 г. проектът е осъществен с активната подкрепа на директора на НГХНИ - госпожа Валентина Крачунова и е финансиран от дирекция „Младежки дейности и спорт” към Община Варна. В него участват 25 ученици хуманитаристи от 5 до 9 клас, изучаващи фолклор и митология и проявили активен интерес към предмета, които са включени в първата едноседмична експедиция, проведена през юли. В края на октомври същата година в навечерието на Празника на народните будители се поставя началото на представянето на работата по проекта пред учениците, родителите, преподавателите на НГХНИ и пред варненската общественост. На него традиционно присъстват и домакините от Аспарухово.  

2010 г.: Проектът се провежда ежегодно и е финансиран от училищното настоятелство. Той се осъществява изцяло със средства на родителите. Тяхното безрезервно доверие расте и заедно с подкрепата на училищното ръководство броят на участниците расте. 

  • През първите две години проектът има изключително силно въздействие не само върху участниците, но и сред местните хора. В резултат на това като негова мисия се открои активната ангажираност с разрешаването на проблемите в селото като този за затварянето на аспаруховското училище. Експедиционният екип се ангажира с усилия за предотвратяването на това събитие 

  • Организира и провежда пресконференция пред варненските медии с участието на директорите на НГХНИ и на местното училище с цел да се дискутира проблемът. Пише писма до Министерствата на образованието и на културата, както и до Община Дългопол, организира съвместна среща с кмета ѝ. 

  • Борбата на експедиционния екип за спасяването на 150-годишното аспаруховско училище продължава с участие на членовете на експедицията в националния кръг на олимпиадата по гражданско образование през 2008 г. в Бургас, където се представя проблемът и резултатите от информационната кампания, организирана в гимназията и сред родителите на учениците, чрез която е заявена подкрепата на всички тях за съхраняване на местното училище. 

  • Издаден е специален брой на училищния вестник „Профили”, посветен на проблема. 

  • Съвместно с американските доброволци, участвали в проекта, е създаден интернет форум, чрез който се събират мнения на хора от различни държави. 

Въпреки затварянето на аспаруховското училище през 2009 г. участниците в проекта формират своя активна гражданска позиция, усвояват верен социален модел на поведение и осъзнават мисията на проекта за защита на автентичния български свят. 

  • Изключително полезна е идеята на експедиционния екип да организира новогодишен търг на собствени рисунки през 2008 г. и със събраните средства да осигури двегодишна интернет връзка в компютърната зала на читалището в Аспарухово. 

2011 г.: Започва популяризирането на проекта: 

  • Португалският доброволец-лектор Нарсизо Антунеш в своя книга разказа за участието си в проекта за Аспарухово. 

  • Доклад на автора участва в Националната конференция „Хуманизъм и прагматизъм” 

  • Ежегодни публикации в училищния Алманах на НГХНИ, на сайта на гимназията и на създадената през 2012 г. фейсбук страница. 

  • За да откроят и съхранят ценността на местната фолклорна култура участниците в експедицията създадоха две печатни издания с част от събрания архив и със своите впечатления от селото. 

2012 г: Три есета, представящи аспаруховската култура като част от Червената книга на фолклора, печелят лауреатски награди на организирания национален конкурс от ИЕФЕМ към БАН. 

  • Изготвените доклади с резултатите от научноизследователската дейност в Аспарухово печелят награди в V, VI и VII Национален исторически конкурс, организиран от Фондация „Ценности”. Заради отличното си представяне трима от участниците в експедиционния екип са поканени от фондацията за участие в международните исторически семинари в Брюксел през 2011 г., във Финландия и в Словения през 2013 г. 

2013 г: Успешните участия в конкурси продължават: 

  • Спечелени са два национални конкурса с фоторазкази за Аспарухово 

  • Създадени са две филмови презентации за уникалния свят в селото и последната от тях е представена на Международния фестивал на етнографския филм в София  

  • Подготвена е фотоизложба със снимки от Петата фолклорна експедиция за училищния музей, представяща работата ѝ пред учениците на НГХНИ. 

2014 г.: Научноизследователската работа на експедиционния екип е високо оценена от БАН 

  • Наставниците на екипи в Шестата експедиция - Ивелина Темелкова, Гергана Иванова (12г клас), Марина Стоилова (11а клас), Златин Стоянов (10б клас), Емил Неделчев (10в клас) и Дамян Димитров (9а клас) участват в учредения по повод на 145-годишнината от създаването на БАН Ученически институт със свое изследване на тема „Живата памет в Аспарухово“. Техни научни консултанти са студентите етнолози от Пловдивския университет Светослава Манчева, Свобода Стоева и Анелия Авджиева с научен ръководител д-р Меглена Златкова.  

Докладът е оценен високо с максимален брой точки и е отличен като единствена кандидатура в научната област „Антропология”. Той е резултат от провежданите шестгодишни теренни изследвания на традиционната култура на с. Аспарухово. Ето защо убеди за поред път учените от БАН, че „Авторите на проекта със сигурност вече знаят, че вглеждането в бита на живите общности и в тяхната памет отваря човешките сетива и учи на много“ – заявява в рецензията си гл. ас. д-р Григор Григоров като аргумент за присъдения максимален резултат. Наградата е академична подкрепа, съпътстваща бъдещите изследвания на експедиционния екип. 

„Трудът, който положихме, и цялото време, което отдадохме на проекта си заслужаваха, защото събудиха желанието да продължаваме да се развиваме в тази сфера” – признава Златин Стоянов. Емил Неделчев добавя, че подобен успех радва заради това, че е градация на постигнатото. 

 

Смисълът на проекта за участващите 

Проектът превръща Аспарухово в съдбовно място, където се сбъдва най-смисленото житейско пътуване към истините за съществуването: 

„За всяка крачка напред по пътя към бъдещето е нужна и крачка назад към миналото. То е различният, забравен свят, но е единственият, който пази чудото на знанието - мъдростта и духовната сила на преживените трудности, на преодолените кръстопътища, на сбъднатите мечти. Аспарухово пази духа на фолклора и съхранява живи българските традиции. В това село всеки път отново започва нашето истинско житейско пътешествие. 

Ние, почти непознати помежду си, пристигаме в Аспарухово заинтригувани от възможността да опознаем онзи автентичен български свят, за който само сме чели в приказките и в учебниците по история. Когато потегляме със стария пътнически влак, който ни обещава дълго и вълнуващо истинско приключение, у нас се събуждат заедно с различните очаквания за експедицията и нетърпеливото ни желание да се срещнем с онези, които знаем, че ни очакват, защото ни обичат и всяко лято ни изпращат с думите: „Какво ще правим сега без вас! Селото пак ще опустее... Да се върнете, чухте ли, деца, ще ви чакаме!” Пораснали и променени, Аспарухово всяко лято ни приютява в топлия дом на спомените. Той ни свързва, обединява ни и ни вдъхновява да продължим да търсим познанието, скрито в прашния сандък на миналото, за да съхраним чудесата му, които ни напомнят да бъдем истински.” оклад за VI национален исторически конкурс) 

Експедиционният проект има важен житейски смисъл не само да сбъдва очакванията на участниците, но и ги кара да се чувстват променени и щастливи. Опознали себе си и открили истинската си добра същност, те усещат гордостта и самочувствието, че са наследници на богата история и на уникална култура. Разбират, че са отговорни да я ценят и силни да я съхранят: 

„Научната експедиция в Аспарухово е повече житейска, защото ни накара да се вдъхновим и да усетим радост от настоящето. Тя ни сплотява и премахва като с магическа пръчица различията помежду ни, обединява ни не само в един екип, но и в семейство. Помага ни да открием сродни души. Подтиква ни да осъзнаем тези неща като важни. В Аспарухово откриваме всеки път нов, интересен свят, за който бяхме учили и чели, но не вярвахме, че още съществува. Там осъзнаваме, че историята може да е реалност и започваме неповторимото пътуване към себе си и своята истинска – човешка и българска - същност. Това знание ни дарява със силата да създаваме, да намираме, да сбъдваме доброто и красивото - да вървим напред. В Аспарухово разбираме, че всичко има смисъл, че бъдещето започва от спомените за миналото, че когато сме единни, сме най-силни. Откриваме, че можем да бъдем различни хора - по-добри, по-щастливи, по-истински. Там ние живеем в българския Рай, ние пътуваме в живота си.” (Мнения на участниците в експедицията) 

Срещата с местните хора дава възможност за взаимно опознаване и ги превръща в пример, който възпитава: 

„Най-голямото богатство на Аспарухово са хората му – те са безценни. Всички се познават, помагат си и сред тях не можеш никога да се изгубиш, вместо това винаги ще намериш онова, което търсиш. Ченгени са винаги дружелюбни и гостоприемни. Допуснаха ни в домовете си и ни позволиха да надникнем в сърцата им, споделиха своите съкровени спомени и житейски истории, отнесоха се с нас като със собствени деца, помогнаха ни да ги опознаем, обикнем и уважаваме. Те са успели да запазят знанието за историята и културата си въпреки превратностите и изпитанията, което им дава правото заслужено да се гордеят със селото си. Те са много силни хора с родолюбив дух – истински балканджии. Почтени и благородни са, защото разчитат на труда си, за да живеят достойно.” (Доклад за VI национален исторически конкурс, 2010 г.) 

Проектът е уникален, защото превръща участниците в експедицията в достойни наследници на паметта за миналото: 

„Ако прекъснем връзката с българската жива памет за миналото, губим възможността да я опознаем... Затова всяко лято поемаме по пътя към паметните места на Аспарухово и решаваме да се борим, за да съхраним неговите копнежи за бъдеще. Следвайки пътеводната светлина в края на Тунелите (както местните хора наричат Чудните скали), ние не спираме с нашите смели крачки назад към миналото да търсим живата вода на познанието. И нашето пътешествие не спира, защото е необятно и завладяващо желанието ни да се връщаме към този извор на чиста памет, съхранила вечната българска същност. 

Ние вярваме, че този извор няма да пресъхне, няма да се превърне в незнаен гроб, защото ние сме неговият паметник, готови да предадем познанието и паметта нататък през поколенията.” (Думи на участниците в проекта, запознати с цитираните от проф. Анчо Калоянов в книгата му за Аспарухово «Добър юнак с добра коня» думи на една възрастна ченгенка Гергина Вълчева: «Думам на внучката – баба ти е гроб без паметник, ако не запомниш нищо от мене!») 

 

Искрените мнения на участниците в проекта за преживяното в Аспарухово ще продължават да напомнят, че той е важен, защото проявява човешката ни отговорност към миналото, без което съществуването ни губи истинския си смисъл, защото ще е лишено от ценности.