Едно от най-вълнуващите преживявания на учениците от НГХНИ „К. Преславски” от профил „Хуманитарен”  е участието им в Третата научна фолклорна експедиция „Аспарухово 2011 – бъдеще на фолклорния свят”. Тя е „потапяне” в „живата вода” на познанието – за света, за смисъла му и на истината за себе си!

Всяко начинание, което просъществува 3 години, се доказва като стойностно и има бъдеще.
        Проектът „Аспарухово – бъдеще за фолклорния свят” на НГХНИ – Варна това лято осъществи успешно Третата научна фолклорна експедиция в селото и с това доказа смисъла си на вълнуващо пътуване към миналото и към живата вода на познанието.
        За трета година в чест на Празника на народните будители в НГХНИ „К. Преславски” се оганизира представяне на проекта. Този път срещата с преживяното от 52-та участници в експедицията бе споделено чрез издаването на книжка с техните впечатления, взети от дневниците на 8-те екипа.
        Книжката е уникална не само с това, че е създадена от участниците по време на лятната експедиция в село Аспарухово и отразява непосредствените им преживявания, но и защото корицата, илюстрациите и украсата на страниците са по техен проект и изрисувани от самите тях. Подвързана е наръка и всеки екземпляр е ноповторим.
       Редактор на книжката е Росица Бърдарска.
      От страниците на книжката можете да се запознаете с участниците и да узнаете от тях за важните истини и за незабравимите приключения, които само Аспарухово сбъдва!

Елеонора Николова – главен учител по български език и литература в НГХНИ – Варна, автор на проекта
 

 

---

Откъси от книжката

Пътуването започва. Накъде пътуваме?

Пътуваме към едно вълнуващо приключение...
Към красивия фолклорен свят на село Аспарухово. Сигурни сме, че селото ще ни смае с приказки и вълшебни същества, магични песни и танци.

Защо пътуваме?

За да открием един нов свят...
За да преплуваме времето...
За да намерим нови приятели, нови ценности, да опитаме нови неща и да преоткрием себе си чрез другите.

Какво се случва в началото на пътя?

Качваме се на „античния” влак и поемаме...
В началото на пътя всичко е много забавно и весело. Всички се смеем, опознаваме се и се снимаме. Въздухът е изпълнен с емоции и напрежение. Тръпката ни вълнува, чакаме срещата със селото… и не стоим мирно.

Какво очакваме да открием в края на този започващ път?

Нови хора, техните животи, обичаи, минало, но и бъдеще. Може би накрая ни очаква и един нов образ на самите нас. Да се надяваме - малко по-истински.
Очакваме краят да бъде ново начало.
В началото на пътя си задаваме въпроси. В края очакваме да сме намерили поне един отговор.

Какво знаем за Аспарухово в началото на пътя?

Историята на селото е претърпяла множество драматични обрати, променила е много съдби, места и е сбъднала събития. Тя заслужава да бъде възобновена и съхранена за бъдещето.
Местните хора са силни, борбени, преживели са много и пазят достойнството си, защото са калени в трудности и в тежки моменти.
Донякъде техният свят се срива физически в глобалния съвременен свят, но ние вярваме, че те са способни да съхранят спомена за онова, което истинският живот някога е бил...
 

Уроците на дните, прекарани в Аспарухово

Всичко старо е много ценно, пълно с мъдрост и много история.
Трябва да поддържаме жива родовата памет.
Живата изворна вода е вълшебство, което ни събуди. Сега прогледнахме.
Всеки колектив трябва да има пазители, особено в трудни моменти.

Когато искрено повярваш в нещо, то може да се случи.
Ако сме заедно, можем да постигнем всичко.
Когато работим в екип, можем много повече.
Не трябва да крием истината, защото тя винаги излиза наяве.
Никога не е късно за разочарование – важното е да не си позволяваме да повтаряме грешките.
Не трябва да даваме власт на емоциите си, за да не попречат за добрия изход на събитията.
Щом си сръчен, работа ще има.

Когато пътят свърши, все пак сме длъжни да продължим.
Твърде много се страхуваме да се борим понякога и чакаме да дойдат чудеса, без да разбираме, че само и единствено ние можем да ги сбъднем.

 

Урокът за пътуването обратно...

Няма лесни решения, а само тъжни сбогувания.
Прекрасните моменти винаги имат край.
Най-трудната част от един път е да спреш и да се върнеш обратно.
Сбогуването е трудно, но не означава край, а обещание за завръщане.